Aug 16, 2008, 12:52 PM

Комари 

  Poetry » Phylosophy
551 0 7
 

Комари

 

А уж си беше

лично мое тялото.

Така обаче,

мислех само аз.

Ей, варвари -

направо ме изядохте!

И как да мисля

със добро за вас...

 

Кръвта ли като наркотик

въздейства ви,

та хищно я изсмуквате от мен?

Убийството,

като противодействие,

не ви възпира

нито за момент.

 

Напротив,

настървява ви усилено,

направо безогледно

и със стръв.

Животът ви е всъщност -

кръвопиене,

а пък смъртта -

там, който смогне пръв.  

 

Не, няма отърваване.

Наистина

вече започвам

да се бия сам.

Дори се чудя -

вече мазохист ли съм,

или убиец.

Откъде да знам...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Напаст Божия са теПоздрави
  • Природа! Какво да се прави?!...Поздрав!
  • И мен ме хапят!Обичали сладката кръв...
  • Ооо, мен ако знаеш колко ме обичат тези комари! Ужас е! А стихът е страхотен!

  • Развесели ме

    п.п.Ако размениш тези две думички, няма ли да звучи по-добре.

    ,,вече започвам''

    да стане:

    ,,започвам вече
    да се бия сам.''

  • Ех, тези комари Познато чувство... Аз лично се спасявам с Autan
  • Силата на философията притъпява ударите на съдбата!
    Поздрави!!!
Random works
: ??:??