"Човек и добре да работи, накрая се пенсионира...
Тогава разбира, колко много време е пропилял в работа."
Решил съм днес да бъда прозаик.
Това на всеки май не се отдава.
Работи си човек, животът - миг
и хоп, пенсиониране остава.
Признаци, дал Бог от доста време.
Болят ръцете, колената, рамото.
"Къде си тръгнал, дявол да те вземе?" -
прошепва ми склерозата засмяна.
Артрита ми напомня младините.
За тичане и дума да не става. ...