Jul 30, 2012, 11:46 AM

Комоцио 

  Poetry » Other
1240 0 21
Имам толкова ръст, че да стигна до прага на стаята
и да видя, че всъщност таванът остава без покрив;
че звездите са сън. Да, навярно така ще е правилно.
Да, навярно звездите огряват единствено горе…
Аз не мисля до там. Аз съм тук като спряло мълчание
и не смея да мина отвъд сладостта на тъгата.
Диша шумно диванът и сбутва по ъгъла масата,
от която изпадат запалени в мрака цигари.
Звънват чаши от допира, виното в тях се разпенва
и в очите ти пламва искра като бърза комета.
В тях златистото сменя цвета си в катранено черно.
Кой те лъга до днес? Тъмнината умее да свети! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Random works
: ??:??