-----
Дойде като пороен летен дъжд,
от който даже мокрите се плашат.
Несбъднат — като фигура на мъж,
засъхнала в кафената ми чаша.
На ръбчето прочетох този стих.
След много обич, линията свършва.
С утайката и спомена изпих —
изпъстрен, но отровен — като стършел.
От тебе не остана и следа.
Очите на среднощните таксита
безцветно спят, на фона на една ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up