КОМПАС
Зимният вятър край мене
отвява години – сухи бодли.
Пътят към старост скъсен е.
Дано Бог над мен се смили!
На щастието счупих компаса −
стрелката като луда играе.
На колене съм пред иконостаса.
...Боже, това ли е краят?..
© Мимо Николов All rights reserved.
Поздрав!