Сутрин, щом очите отворя,
вместо баничка да направя,
почвам да търся лаптопа
и всичко дотам си остава.
Брех, да му се невидяло,
баба компютърна и аз се извъдих.
На деца и внуци се карах,
че трябва поне да закусят
и после да грабват лаптопа.
Но ето, че и мен ме подхвана,
компютърна краста ме хвана.
Искам да го захвърля в килера,
а той не ме намира оставя.
Действайте, мили дечица,
щом във време такова живеем.
И аз, щом компютъра хванах,
започнахме всички да пеем
и чатиме вкупом безспирно.
Работата във къщи изостана,
дядото пърха сърдит и намръщен.
Няма кафенце кой да направи,
бабата в Нетлога си чати.
© Аз All rights reserved.