Тя сяда, ефирна и резедава,
разлиства нотните листа
и чудното пиано оживява,
отръсквайки от себе си праха,
трупан през дълги, снежни дни,
когато свири само вятъра.
Днес тя обаче го плени
и стари мелодии не чака.
Клавишите става цветове,
Всяка мелодия – ухание.
Концерт през март, за две ръце.
Пролет свири в утринно сияние. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up