"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах,
отрязани безмилостно от тоз живот суров.
От погледи и думи укорителни увяхвах,
посичаха те из основи всеки порив нов.
Желанието си за устрем бях изгубила
във тривиален до безкрайност цикъл,
от разговорите повърхностни измъчена,
от липсата на автентичност и на смисъл. ...