С въздишка на доволство картините гледам...
Художнико, на конете си дал свобода!
Аз долавям по гърбовете им трепета,
от волния порив… да летят без юзда.
Препускат. Надбягват се сякаш с времето.
Секундите вместо камшици плющят!
И заедно с вятъра, стъпил на стремето,
с копита сребристи простора гребат.
Погледнете очите им… Очи на човек!
Благородство без гордост в топлите ириси,
които излъчват благодарност, копнеж.
Различни по цвят, но еднакво разбиращи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up