Jul 22, 2012, 1:30 PM

Коне с капаци 

  Poetry » Phylosophy
5.0 (5)
844 0 4
Бе расов кон–див, буен,силен ат!
Не търсеше ни почести, ни слава!
Не знаеше седло, ни зоб, ни впряг,
ни как на слаби може да прощава!
На старта сам застана мълчешком.
До него с незатихващи мераци,
с развети гриви и сподавен стон
в кушия втурнаха се куп коне с капаци!
Той в гонката се включи на шега.
Но щом видя как юрват се стремглаво,
му стана ясно всичко на мига–
копитата зачаткаха по-здраво! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works

More works »