Контрастно утроВсяко утро с нещо... може да ни изненада. Нощта си бе бая горещо - на съседската, правиха ù серенада.
Хмм - Мисля си...: „ Ретро - даже много! Особено пък и сега във вЕкът този… Романтика?! На някой пука ли му? И на кОго? Ами то с тези хомоти от фискални коловози...?”
Не можах от въпросите си да заспя. Въртя се! Мисля… ехеее… за едни неща… За клепача нежно дърпа ме Съня: - Хайде де! Излез на логиката от пещта!
Заспал съм после... И това е явно! …не чух финала силен на баладата. С лъчите първи се събудих - плавно... Станах - Пия си кафето до оградата...
Пак си мисля: „Ееех, урбанизация ... Човек от серенадата една, изпада в умиление… та чак е в екзалтация… Ама то на... Времена… и времена…!”
Вайкам се: „Кое и как ли от това ще ни опази? Напрегнатост излишна, нерви – тежки срещи… Балансът не излиза! Колата пак зацапа свещи...” Иии… тутакси по ръката сякаш нещо ме полази?!
От пред бях - във моята градинка Викам да го шляпна - ей така себично и поглеждам - просто механично… а то… обикновена седмоточкова калинка.
С форма на кола от фешън, ретро рали… С цветове в червено и черно - направо си бе класическо И до серенадата снощи… близко е? Нали? Ееех… какво утро-контрастно с нашето Днес – техническо. Rygit |
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Grazhdanska/Kontrastno-utro/155815.html#ixzz1y3RWieXw
© Ригит All rights reserved.