Конят
Един кон чувам -по нощите препуска!
Сутринта го скопяват,
между ягоди, здравец и риган,
под липа нацъфтяла.
Цяла нощ на гърба му луната се люшка,
а очите му черни се давят…
Цяла нощ от въжетата здрави настиган ,
своя дъх на тревата раздава..
По трети(последни) петли го скопяват.
Долу в ниското спира реката,
Гората любовно въздъхва
с шепот, който превръща във пара…
Чак тогава се пръкват нещата:
Циганина които смуква
прегорялата цигара,
ягоди,поляна,
здравеца по ритлите,
ригана край пътя…
Конят ли?
Все така по нощите препуска.
© Георги Динински All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
О, яздила съм този кон, понякога ме е хвърлял, понякога аз сама го оставях, но все още нощем препускаме с него! Чудесна метафора!
-
Уникален замисъл, миг, чувство. Образно пресъсдадено. Интересна и мистериозна картина, но сякаш и позната...изживяна...Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
