Копче за цветни сънища
КОПЧЕ ЗА ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Настана вече време за туршия.
Ухае на дафинов лист и чесън,
оцет, бахар и сливова ракия.
Но аз дори не знам къде съм.
В сезона, в който кишата набъбва
и с мокрите си орди ни превзема,
усещам се като объркан пътник
в тунелите на непознато време.
И ненавиждам зимните талази,
прииждащи през сивото зад хълма.
О, златна есен, как не те опазих,
като парица скъпа да те кътам –
сред гънките на шарената черга –
от баба ми прибрана нявга в скрина,
в кандилцето, угаснало без време –
когато безвъзвратно си замина.
Резето е разбито, пред вратата
намерих само сламки разпилени –
писма, които никога не пратих,
и думи – неизречени навреме.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ще ти подаря, Нинка. Аз сънувам само цветни сънища. (Било диагноза, ама карай
) -
И на сън, и наяве чувстваме липсите зад разбитите резета... Спомени, спомени, хубави спомени, изтъкани от обич и тъга! Поздравления, Вале! Ще си го скътам...
-
Благодаря, Стойчо
-
🙂 ...
-
Бих искала да имам едно копче за цветни сънища!
-
Да премълча-ще изпадна в грях.
Да те лаская-няма да е истина.
Събрала си тъга пречиствана
до мъдрост.И сънища за тях.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
