Защо седиш самотен
на онази пуста пейка?...
Защо, зареян в нищото,
пропит си целия в мрачна тъга?...
Около тебе цветовете сливат се
в красиви шарки и игриви светлосенки,
денят е бодър, топъл е,
но ти копнееш по дъжда...
Във погледа ти виждам празност мътна,
липса режеща излъчва едноцветност и тъга...
Безжизнени, крещят очите нямо, безнадеждно,
във глухата безцветна всекидневност на деня... ...