Nov 12, 2008, 9:53 PM

Копнеж 

  Poetry
634 0 2
 

Утрото се ражда с твоя образ,

вечер ме приспиваш с нежен спомен,

щастлив съм, че днес отново ще те видя,

до теб ще бъда и моят поглед

 в тебе ще се взира...

Как жаден съм за твойте устни

и алчен за вкуса на тялото ти,

мечтая да съм вечно в плен

 на твойте ласки,

да плувам в аромата на косите ти.

Аз влюбен съм - изгарям, а ти ми

казваш, че съм твойто увлечение...

Защо тогава лице свенливо

в длани криеш:

„не искам да ме виждаш уморена"

как радвам се на тези думи -

ти искаш за мен да си красива.

Обичам те. Аз виждам в тебе

радост, пролет, щастие и сила,

с живота мой да  се преборя.

Слънце мое пролетно след зима,

погледът ти сгрява ме,

усмивката - разтапя.

Мое цвете бяло, искам да съм

соковете във стеблото ти

и вятър нежен в цветовете ти,

от аромата им да се опия.

 

© Богдан Велков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мое цвете бяло, искам да съм
    соковете във стеблото ти
    и вятър нежен в цветовете ти,
    от аромата им да се опия.

    Прекрасно!!!
    Прегръдка!
  • Толкова е хубаво...звучи като:"Ти дойде,като разкошна пролет,след студена сива зима...."...Прекрасно
Random works
: ??:??