Ангел си, изпратен от Бога

и твоята слабост е моя тревога.

Обичам нощите, само в съня ми

неканен да си в ума ми...

Гласът ти топъл

нощем понякога дочувам... 

А  после тихо е... само вопъл...

и стон от себе си чувам...

Очите ти... в тях се оглеждам,

в сърцето си събирам мъничко надежда... 

И после отварям своите очи,

но в огледалото те няма,

там не си ти...

Усмивката ти топли ме

и усмихвам се и аз дори,

но на сутринта студено е,

сякаш не е топлено преди... 

за теб сърцето ми копнее,

за всичко твое то милее.

Обичам те и не мога да го крия,

моят сън и моята стихия...