КОПНЕЖ
Камбанен звън отекна и потъна
в душата ми с изгарящия плам.
И ехото стопи се сякаш свян,
нетраен като изгрев в утрин сънна.
Прегърна ме невинно тишината.
Килимът мек на чувствени поля,
погълна стъпките, ала не спря
вървежа тих, под свода син в позлата.
О, див копнеж в разискрени зеници -
по хладната коприна на косите!
Целувката на тръпнеща девица, ...