Oct 5, 2011, 1:18 PM

Копнеж 

  Poetry » Other
769 0 3

                                                               КОПНЕЖ

 

                                               На брега тъмен и пуст на морето

                                                      изящна  раковинка свети.

От приказните дълбини изплувала,

с морския владетел се целувала,

мечта една покълнала в сърцето и

като звезда да свети на небето.

..................................................

Сега лежи самотна и отчаяна,

посипана със пясък и разкаяна,

луната моли тя през сълзи

лъч да ù пусне като стълба.

Погледна я луната строга и студена.

Прозина се и скри се зад облак отегчена.

................................................................

Обхваната от ужас, нежната мечтателка

  погледна към морето с чувство на предателка.

А то подаде ù ръка от пяна пухкава,

с въздишка я обгърна и нежно я полюшна.

И малката красавица потъна в дълбините,

                                          закътала дълбоко копнежа по звездите.

 

© Гени All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??