Oct 8, 2010, 10:20 AM

Копнеж 

  Poetry » Love
695 0 1

Нежен шепот от някъде се чува 

и пак на прага чакам да застанеш 

с една-единствена   надежда 

при мене да останеш.            

С коси, развяти като горска самодива,      

плача и сълза по сълза лицето ми облива.  

И все така те чакам прага да пристъпиш,

а не осъзнавам, че вече съм старица,

която чака да напълнят с любов нейната паница.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • която чака да напълнят с любов нейната паница

    Затрогващо!Много ми хареса!
Random works
: ??:??