Умира ми се, в теб ми се умира...
по-малко, до последно, всеки миг.
Животът ми да чезне и извира
в мечтите ти, там дето се открих...
Пътува ми се, с теб ми се пътува
във свят без думи и без изходи -
да разбереш, че в нас той съществува -
дете от вечност там да ми родиш...
Сънува ми се, с теб ми се сънува,
във мислите безсънен бродя аз,
на устните ти трепети бълнувам,
обезумял от женската ти страст.
Живее ми се, с теб ми се живее,
дори да е за ден или за час,
не ми е нужно друго, и копнея
за обич, преродена между нас.
© Михаил Цветански All rights reserved.