Толкова вдъхновение и поезия
има в тази замислена юлска вечер!
Държа ръцете ти в моите ръце.
Устата ми допира с ласка твоите коси,
в които капки от вечерната роса се стичат
и ме галят като лъчите
от меката светлина на небето.
Светът е спрял
в спокойните води на тишината.
Обърнати в копнеж,
усещане и нежност,
долавяме как около нас
дори най-нисшите създания
потънали в чистата мелодия на вечерта
се задушават от любов!
© Валентин Миленов All rights reserved.
"... Устата ми допира с ласка твоите коси,
в които капки от вечерната роса се стичат
и ме галят като лъчите, ИДВАЩИ
от меката светлина на небето."
Стихът ти е свободен и цялата първа строфа е на ниво!
Ако малко се позамислиш върху втората строфа, ще стане супер.
Това, че стихът ти е свободен (без рима) ти дава голяма свобода за изява.
Всъщност аз харесвам идеята ти "копнеж" и така.
Успех!
Литатру