joyce (Анна Банчева)
19 322
Jan 20, 2015, 9:20 PM  

Копнеж 

  Poetry
1700 0 7

              Копнеж

 

От моя свят замина надалече

и знам, че няма връщане назад.

Така стана, че времето обрече

сърцата ни на клада да горят.

 

От моя свят отиде си, но зная,

че теб те има в свят без суета.

И колкото и силно да желая

да се видим – остава си мечта.

 

От моя свят откъсна се с мъка

и дните ми посипа с копнеж

да свърши времето ни на разлъка

и да са вечно душите ни в летеж!

 

Януари, 2015

А. Б.

© Анна Банчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Кръстина, че така си го усетила. За мен то е много тъжно, защото е посветено на обичта на майка ми към баща ми, който си отиде преди близо 7 години...
  • Докосващо сърцето елегично бисерче, сътворено
    с уникално поетично майсторство! ПОЗДРАВИ!
  • Да, Плами, правилно си усетила само, че надеждата е по-скоро вяра. Тук съм предала емоцията на мой близък. На мен това стихотворение не ми харесва заради така или иначе тъжното чувство дори и лично да не съм го преживяла...
  • Хубав стих преплитащ в себе си тъга и нежност,
    копнеж и може би малко надежда!
  • Лирическата е мъжко момиче и ако до сега не се е научила да чака, да се научи! Благодаря на Ели и Миночка за споделеното!
  • Силно се надявам,да се осъществи!Хареса ми!
  • Тук раздялата май е поради обстоятелства, а не от разлюбване.
    Това дава надежда копнежът да се удовлетвори някога.
    А Лирическата а се научи да чака... :
Random works
: ??:??