Пътува в свойта синя безграничност
каретата на огнената фея,
ефирни облаци целуват я със нежност,
да ги погаля с пръсти как копнея,
да тръгна с тях и аз самата,
дъждовна капка неродена,
в прегръдки от мъгли да зрея,
да натежавам и тогава да се отроня уморена,
за да намеря своя пристан
върху листо от роза кадифена,
върху тревичка или житен клас-как искам-
да се сгуша и заспя успокоена!