Jan 26, 2006, 7:22 PM
Копнеж
Пътува в свойта синя безграничност
каретата на огнената фея,
ефирни облаци целуват я със нежност,
да ги погаля с пръсти как копнея,
да тръгна с тях и аз самата,
дъждовна капка неродена,
в прегръдки от мъгли да зрея,
да натежавам и тогава да се отроня уморена,
за да намеря своя пристан
върху листо от роза кадифена,
върху тревичка или житен клас-как искам-
да се сгуша и заспя успокоена!
каретата на огнената фея,
ефирни облаци целуват я със нежност,
да ги погаля с пръсти как копнея,
да тръгна с тях и аз самата,
дъждовна капка неродена,
в прегръдки от мъгли да зрея,
да натежавам и тогава да се отроня уморена,
за да намеря своя пристан
върху листо от роза кадифена,
върху тревичка или житен клас-как искам-
да се сгуша и заспя успокоена!
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
дъждовна капка неродена,
в прегръдки от мъгли да зрея,
да натежавам и тогава да се отроня уморена,"
според мен "тогава" е малко излишна дума тук, губи ритъма, но е мое виждане