Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.
Ще дойдеш ли с думи да сгрееш
душата ми обидена, самотна
и, както само ти умееш,
да върнеш в мен живота?
© Василена Т All rights reserved.