navajo (Недялко Колев)
21 20
Jun 14, 2009, 9:43 PM

Копнежи 

  Poetry
742 0 3

 

 

Безусетни копнежи
ни галят
и с усмивка ни хапят
гадините,
самодиви огньове
разпалват,
като сън галопират
годините...
Между вятъра
и дърветата
диалози изгряват
и стапят се.
А в очите ни -
път през полетата,
който води до
плаващи пясъци...
И завърта се
времето, ятото,

 без да пита
отлита

пространството,

за да дойде

отново лятото
след тримесечно
емигрантство...
Как да вържем
прибоя на стъпките,
като няма верига
за времето?
Значи трябва
да впрегнем  тръпките,
и да препускаме
шеметно...
........

 

 

© Недялко Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??