Feb 8, 2014, 5:54 PM

Копнежно... 

  Poetry » Phylosophy
520 0 2

Копнежно...

 

Копнежно сях се с ветровете

и жънах се накъсана във бури.

Съхнала, утолих се в дъждовете

и покълнах в бяло скрежно цвете.

 

Рисувах във сърцето си сълза

загърната във бледа сянка,

разпилях сред пътища една душа

разлята, впръсната  във любовта.

 

Лунно в пътеката си спрях да тъжа,

в мрака забулено тихо и нямо шептя.

Чертая  в същността си обичане,

акварелно... необятното вричане.

 

 

© Ванина Константинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??