Открадни си от мен топлина,
връхлети ме среднощ и не питай
умея ли да бъда сама,
или мечтаейки вечно, въздишам...
Открадни си от мен светлина -
тази нощ съм смразяващо твоя,
нищо, че за любов ще шептя,
отиди си, вземи ми покоя...
Ще открадна от тебе съня,
без покана невинно ще вляза,
ще съм твоята нежна луна,
ще ме търсиш - жена и жарава...
Ще открадна от тебе ума,
гъделичкащо ще те омая
и тогава, любов, ще ни хвърли страстта
в пътя ни, адресиран "към рая"...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Искам да ти кажа, че се поразходих през стиховете ти и ми направи впечетление, че от дата на регистрацията си, когато си била на 16 години, имаш много добро развитие. Сетивна си, тъй като те вълнуват много теми, както и наблюдателна, все качества, които помагат на твореца при неговото развитие. Имаш много добри попадения като изразни средства, доста си изгладила ритмиката на стиховете си и вярвам, че ще стават все по-хубави. Освен това си оформила собствен стил. Пази го, това също е важно.
Радвам се много, когато попадна на такива млади и талантливи творци.
Просто дерзай, определено си талантлива!