Този нестихващ копнеж, който в душата ми тлее.
Който ме кара едновременно да плача и да се смея.
Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.
Този копнеж да бъда до тебе,
без много въпроси,
Да се разтопя на устните ти
и да светя с най-щастливия пламък.
Този така болезнен копнеж,
и знанието, че не можем пак двамата тихо да се преоткрием.
Този луд копнеж по тебе, дето ме държи жива.
Целувай, любов устните ми тъй пламенно, дръзко.
Сто пъти в ръцете ти падах и пак там възкръсвах. ...