Apr 17, 2010, 4:55 PM

Копринен дъжд 

  Poetry » Other
966 0 12

когато ми разказваш
копринените приказки на пръстите
дъждът совалки мята зад стъклото
тъче воали
  плаче
платно за тънки ризи

а пръстите текат в косите ми
по раменете стичат се
чертаят улейчета
       пулс и
         улици

       по картата на кожата
бележат сенчести участъци
    порозовели зони с учестено дишане
        тръстиките на тръпките
     тревата  трепетна
  и репетират
репетират

 

 прелитат във опасна близост

прелистват

        перлените приливи
   на пръсти прочитат мястото до отлив

      в рой пеперуди
                             пръскат се

 

 

денят навън си сменя маските
изпраща си дъждовното лице
размахва облачните паравани
      иззад кулисите наднича слънце
излиза
ниско се покланя

 

потърсих слънчевото домино
       и пръстите ми го подадоха

 

 

© Дора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз го обичам, Дани, пък било и безмилостно - слънце
  • Обичам слънцето ти, Марта
  • arnaudova83, изразителни са някак

    petinka67, поздрави!

    SAS, благодаря
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Доре!
  • харесах изразите
  • ivanleko91 (Ангел ), летните дъждове също си ги бива за без чадър

    vedrina (Марина Стоянова), всъщност е много простичко, но пътят до него е твърде дълъг и завоест

    Lovewear (Пепър Формаджи), благодаря!


    veesii70, благодаря ти!

    Поздрави!






  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав:

    http://www.youtube.com/user/wintermood#p/u/73/E-af-k2P0g4
  • страшно красиво и хубаво.
    кеф ми бе да прочета! много!
  • Дълбока философия, за съжаление трудно е за разбиране!!!
    Човешкото същество се е сетило, че душата му е това, което му дава живот, това, което го прави щастлив и слънчев!!!
  • Под такъв дъжд бих стоял с удоволствие...без чадър...
    Невероятно красиво!
    Поздравления, Дора!
  • ейй, дореййй

    поздрави, Ивон!
  • Доренцеееей!
Random works
: ??:??