Aug 17, 2018, 8:24 PM

Коприва 

  Poetry » Other
421 9 10

Като плевел, раста с мисълта,

че макар и презряна, съм жива.

Градинарят оглежда пръстта.

Наторява, копае, плеви и полива.

 

Зеленчуци от всички страни

ме ограждат и сянка ми пазят.

Аз поемам от техните благини.

Не вирея където умеят да лазят.

 

Изпълзявам над плодния свят

като червей от ябълка златна.

Пръскам в градината семена,

а ръцете...  До кръв ще ужиля.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??