Jul 5, 2010, 9:47 AM

Копривена болка 

  Poetry » Other
1072 1 39

Чистите сълзи не репетират

как се ходи бос по острието.

Те като кокичета напират

под снега на чуждата превзетост.

И с въпросите си капковидни

вертикално противопоставят

себе си на думите обидни.

С нежност неспасяема - спасяват.

Вятърът понякога се скрива

зад очите ни да ги попие.

Мисли си, че плачем от копривата.

Той познава болката. И ние...

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??