Животът е бодли в разлята проза
насред разместения ренесанс,
поезията в неуморна доза
ми търси изход и предлага шанс
от стих да си направя орхидея
подобно кораб-мост над пропастта
и после да отплавам бързо с нея,
и да доплувам до една мечта.
Разбирам я, съчувствам ѝ и грея,
преливам в поетичната любов,
но с вяра в Бога в прозата живея,
макар че вкусих ѝ бодила нов.