Сърцето ми е корабче и плува.
С платна от любопитство е сега.
Морето с розов блясък го целува,
а мачтата статив е за дъга.
Зората щом с усмивка го погледне,
разтапя се в солената вода.
Отпило глътка слънчева и медна,
блести след него бялата следа.
И музика са изворните чувства,
родена във безкрайна тишина.
Сред ноти пъстрокрили е изкуство
в надеждата да звънне светлина. ...