Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Jun 29, 2013, 11:50 AM  

Кораби 

  Poetry
793 1 13
KOРАБИ
 
И остават ръцете на мама  безкрайно далечни -
виж: приличат на кораби, тръгнали в други посоки.
Все е същият сън: мама шета из кухнята вечер. ...
И е адски добра. И от Господ, дори по-висока.
 
А пък аз все надничам ревниво под масата. Чунким
някой ден ще излезна от детската кожа, помамен:
мама прави с череши най-вкусното сладко през юни
и над нищото сутрин пренася, преситен, света ми.
 
Тя пристъпя на обед по двора и птиците пита:
как съм, мръзне ли още тъй често душата ми гола?!
И прилича, да кажем, на сбъднато-светла молитва,
щом на пръсти се вдига и гледа по хълма надолу.
 
И ще види сърцето й, дето очите не стигат,  
как през  дяволски бездни и стръмни била, заледени,
кротко капе роса, озвездена, по моите мигли,
от небето на нейните праведни мисли и гени.
 
И e страшно красиво да знам, че на мама ръцете,
както дълго пътуват, накрая ще свият платната:
ще затънат в косите ми - шепотни, дълги и цветни,
за да смъкна по ласка от тях . И да мина оттатък...
 

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??