Nov 18, 2010, 3:46 PM

Корабокрушение 

  Poetry » Love
600 0 0
Духът ми каравела курс държеше сред вълни,
снабден с компаса-разум и със звездните идеи.
С водачи албатроси през разпенените дни
топеше в безгрижие реи.
Дойде. Но не моряк - пират, препиващ със провал.
Поех към остров златен по наивната ти карта.
Попътен вятър бе ми, ту желан до спазми шквал
от страсти солени в платната.
А днес развалина, сама, разбита до трески,
порязана с парчета от строшено огледало,
(до седем ще броя) кървя те със начупен кил
в скалите на своето тяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виделина All rights reserved.

Random works
: ??:??