Повява вятърът в платната сиви,
потъва корабът, остават само те,
развяват се като сребристи гриви,
морето - сиво, слънцето - пече...
Потъва мачтата с последната надежда,
потъват спомени за чакания бряг,
потъва корабът - към дъно неизбежно,
Потъва той- понесен в друг, нов бяг...
Изчезват спомени за красоти и хора,
макар и празен да е корабът сега.
Изпратен е той сякаш във затвора,
безброй години - без да види бряг. ...