Изтичат се през календара дните,
навярно някъде отвъд Корея...
На къдрите ти меки до вълните
желал бих някога да остарея.
Но ти сега ела, докато мога,
с оная страст младежка да те любя,
напук на всички делнични тревоги,
в извивките ти нежни да се губя...
Кафе да ти направя и целуна
съня ти върху клепките присвити...
Смеха ти да попивам медострунен,
ръцете ти с любов да ме оплитат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up