Dec 1, 2010, 4:22 PM

Корени 

  Poetry
566 0 1

И преливат от чуждите истини

познатите рими в изстрадан куплет,

целувки във тъмното, искрени,

театър без думи, игра без сюжет.

 

Непреминати улици носят докосване

и твоите струни отекват без ред,

в мен начертани са старите корени,

а техните извори пият от теб.

 

И боса вървя аз по тях и те чакам,

с изсъхнали спомени скитам навред,

нощна мъгла е и моята скитница,

която предрича пресечки безчет.

© Ася All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??