Децата
са моите корени -
две зелени издънки с листца,
с венчелистчета ококорени
и стремеж да надраснат пръстта.

С трепет гледам
как жилаво мятат се
накъм слънцето, накъм любов
и макар аз самата да им я давам,
ще ги откъснат, знам.
Моля се да е за добро.

И тогава?
Ще чакам внуците.
Те да влеят живителен сок.
И когато дочуя звуците
от привечерния си прощален рог,
да ме сложат суха в градината,
маргаритки
да ми посадят.
За тях аз ще бъда миналото,
поело по космическия си път.