Животът ти е полусън,
умееш да се излежаваш.
Прозяваш се - и аз не съм,
това, което всеки би забравил.
Решаваш - "Утре ще се променя!",
но утре все не идва...
Завивайки се 'ей така' мислиш,
че си искал да опиташ.
Сърдито гледаш към будилника -
защо звъни, щом няма смисъл?
Обръщаш се на другата страна
и чудиш се какво ли си попитал.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up