Ти, във мен пускаш корени.
В живота ми втурна се смело -
непонятно защо, но все пак уютно
в моите лунни полети ти е.
Ти, във мен пускаш корени.
Изпълваш ме догоре със себе си.
И отново всичко в мен стене,
и ръката ми не е отпусната.
Ти, във мен пускаш корени.
Една от нас вече във немощ е.
Ти отново в съня ми идваш
и тревожиш ума ми, Поезийо. ...