Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока
сред шепоти на риган и треви.
Прегръща те зората златоока
и вместо мен по билото върви.
Ала светът е много по-различен
от онзи, който имах в младостта.
Тогава стигаше ми да обичам,
да имам само хляб и свобода. ...