Излезе Черното, а очите му блестят...
Аплодираха го... за болка зажаднели.
Дошли те бяха, пак да си платят,
онова което от другите са взели.
Приготви Бялото кървавият плащ,
а червеното е още, казват, цвят за обич..
Пред погледа му го развя, пламтящ,
душата му пристегна в огнен обръч...
Тогава Черното главата си наведе,
подгънаха се тъжно предните нозе.
Човешки думи не знаеше да каже,
Бялото надмощие тържествено превзе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up