monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Aug 16, 2016, 4:37 PM

Косатко 

  Poetry » Other
301 1 2
Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.
Подскокна на дървото.
Подхлъзна се.
Задържа се здраво,
но слизането бе наистина стремглаво.
Когато мъркаше във скута ми
божествено преял.
Ей, богу нежността му ще ми
липсва в този хал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Random works
: ??:??