Косе-босе във  гората,                                                                 

на клонака, до листата,

място скътанко избра си,

кал и сламчици събра си,

самò си майстори, лепи,

гнезденце то си построи!

Яйчицата там си снесе,

да ги мъти се намести,

но видя го Кума Лиска,

с пухкавата мека ризка,

под дървото тя застана,

Косенцето си подхвана!:

-„Имам аз молба  голяма,

гости са ми - тати, мама,

яйчице ми дай едничко,

да направя им чорбичка!”

Лисичката то съжали,

едно яйце ù подари,

но след ден тази хитрана,

пак под клоните застана -

този път за кака, бати,

Босенцето второ прати!

После трето и четвърто,

всеки ден тя се навърта!

Ех, последно му остана,

пак задава се Лисана!:

-„Няма да го дам Кумице,

ще остана без дечица!” -

рече Косенцето, кресна,

но Лисанка се не стресна!;

-„Тогава утре теб  ще ям!”

закани му се тя без свян!

Птиченцето се разплака...

нещо шумна във шубрака,

Шаро - кучето пристигна,

лапичките си повдигна:

-„Не плачи, ти Косе-Босе,

в себе си аз сила нося,

ще се скрия в храсталака,

там хитрушата ще чакам,

тук да дойде, излъжи я,

че кокошчица се крие!”

Рано наша опашатка

идва за поредна пратка.

Пиленцето хич не чака,

праща я към гъсталака!

Шаро хвърля се по нея -

бяга тя, не знае де е,

тича, синори преваля,

в дупката се скри накрая!

Отвън куче  души, лае,

а хитранка вътре бае:

-„Какини крачета мои,

истински сте ми герои,

вий как викахте, когато

нас ни гонеше  зъбатко?”

-„Беж ти,  Лиске, да бягаме!

Беж ти, Лиске,  да бягаме!”

Чехли ще ви купи кака,

нови и за двата крака!

А очичките ми мили,

те какво ли са мислили?:

-„Беж ти,  Лиске да бягаме!

Беж ти Лиске да бягаме!”

За вас ще има очилца

с прекрасни обли стъкълца!

И за сръчните  ръчички

тя ще вземе ръкавички,

защото  викали и те:

„беж ти, Лиске да бягаме!”

И послушните ушички,

казвали  са като всички:

-„Беж ти,  Лиске да бягаме!

Беж ти  Лиске да бягаме!”

Обички тя ще им сложи,

със мъниста и от кожа!

„Ех, опашчице космата,

Ти що думаше, когато

гонеше ни куче страшно,

тичахме по друма прашни?” -

пита Лиса и я гали,

отговорът я опари:

-„Дръж я Шаро за опашка!” -

А Лисана се изкряска:

-"Ще те дам на него" - каза

и навън я тя показа!

Кучето я хваща, дърпа,

плахо се Кума озърта,

силно тегли тя, опъва,

а опашка се огъва!

Тя навътре, то навънка

и изтегли я отвънка.

Нахвърли ù се, в таз борба 

кожухчето ù то съдра!

Тъй прогони Кума Лиса,

Косе-Босето спаси се!