КОШЧЕ ЗА БОКЛУЦИ

Чувствам се като някакво кошче за боклуци,

в което всеки изхвърля проблемите на буци.

И вместо в лицата им да виждам аз приятел,

за жалост, всеки път попадам на предател.

Раздавам се за всички аз всеотдайно,

очаквайки ответност, очаквайки нещо трайно.

И на чуждите проблеми съм се аз отдала,

а душата ми нещо я мъчи, чувствам я умряла.

Чувствам се като някакво кошче за боклуци,

опитвайки се да помогна на емоциите им куци.

Но... писна ми от всичко, вече ме боли глава,

а другите не го разбират, не знаят за това.

Знам, че въпреки крещящият им зов,

аз ще продължавам да откликвам с любов,

защото, щом някой нещо от сърце ти подари,

животът ще е лесен и по-леко ще върви.

Но разберете, не мога повече да ви изтрая

и е време най-накрая пред вас да си призная,

не искам за това, което правя, никаква награда,

но, моля ви, нека приятелството ни да не се разпада.

Искам и аз да ви използвам - като казан за смет,

иска ми се и вие да сте един полезен предмет.

С проблемите си свои аз да ви обгръщам,

или по-скоро, просто тъпкано да ви го връщам!