petertpetrov (Петър Петров)
126 169
May 29, 2011, 11:48 PM

Кошмар 

  Poetry
434 0 4

                  КОШМАР

 

Ти спеше вече...

И кротко се усмихваше насън,

със нежен глас

                   като на поточе звън.     

А аз лежах до теб в нощта

                            с отворени очи,

и чувах в себе си

            гласа на самотата

                                     как звучи...

Поглъщах те с очи,

но не посмях да те докосна

                       даже със целувка.

Ръката не протегнах даже

                 за сетна горестна

                                       милувка...

И стиснал зъби,

                не отроних нита звук!

Да не смутя чаровния ти сън

            и нежностите,

                         споделени вече

                                          с друг...

Станах и тръгнах

                    в утринния мрак.

Вървях и питах:

Ти, Сърце, ще можеш ли

                         да заобичаш

                                             пак?

 

 

© Петър Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво,много...
  • Драга Ели,не си ли наблюдавала как по-големи деца се смеят и говорят на сън?Така правят и някои големи хора,които са преживели нещо впечатляващо.Съжалявам ,ако не си го преживяла, но без да си била потърпевша страна.
  • "И кротко се усмихваше насън, със нежен глас като на поточе звън." Последно, усмихвала се е, или е говорела насън? Иначе импресията не е лоша. Но стихът не впечатлява.
  • !!! Хареса ми! Поздрави!
Random works
: ??:??