Кошмар

Jul 1, 2017, 12:39 PM

Poetry » Love

283 0 2

Автор: Генка Богданова

Вълчи студ на сън сърцето ми раздира!

Път към тебе в мрака не намирам.

Мъртви са мечтите – лястовици бели.

Лепкава мъгла в душата ми се стели.

Целият ми свят внезапно се разпада.

Мъката по теб гори ме като клада.

Розова зора лицето ми погали.

Ласкавият ден душата ми пожали.

Със целувка нежна тихо ме събуди

и кошмара страшен надалеч прокуди.

Ти си тук, до мене, мой живот и песен!

Утрото ми връща моя свят чудесен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

evgeniagenka (Генка Богданова)

2017-07-01T13:01:32+03:00

Това е любовта, мила Люси. Тревогата, че може да я изгубим се превръща в кошмарни сънища, а осъзнаваенто, че това се случва само на сън , окрилава душите ни и връща покоя на сърцата ни.
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-07-01T12:53:20+03:00

Прекрасно разказано... какво облегчение е като се събудим след кошмар в топлото легло и осъзнаем, че е само лош сън и реалността е светла отново