Отново се събуждам всред кошмари,
цигарата в ръката ми трепти.
Дали пък няма в стаята комари?
Не! В мислите ми пак си ти...
Като обречен хващам химикала
и на листа предавам своя свят.
Непоносимо е след таз раздяла...
Загасям и си лягам, от инат!!!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
поне 25 години от тогава...