Отне реда на мойте думи,
а хаоса пренареди.
И някъде в безкрай изгубен
със тебе ме отвлече ти.
Неволно знам, че го направи,
небе не си ми обещал,
но в него всеки ден се давя,
в бездънен грях превръщаш ме, без жал.
Така омагьосано омаяна
едва ли скоро съм била,
но в твойте дебри все по-отчаяна
се будя. Ти носиш само самота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up